След нахлуването на Русия в Украйна и последвалата глобална енергийна криза европейските нации бяха принудени да увеличат капацитета си за възобновяема енергия. До края на десетилетието стратегията на ЕС – REPowerEU иска да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия до 45%.
Скорошно изследване на Ember обаче показва, че преходът на ЕС към зелена енергия вече има голямо въздействие. Според European Electricity Review 2023 слънчевата и вятърната енергия са произвели повече от една пета (22%) от електроенергията през 2022 г., изпреварвайки изкопаемите горива (20%) за първи път.
В резултат на енергийната криза Европа също избягва използването на електроцентрали, работещи с въглища, които произвеждат много емисии. Само 16% от енергията в ЕС идва от въглища.
Според Дейв Джоунс, ръководител на отдела за данни в Ember, „Европа е спестила най-лошото от енергийната криза. Сътресенията от 2022 г. почти не засегнаха енергията от въглища и значително увеличиха подкрепата за алтернативни енергийни източници. Всички притеснения относно възстановяването на въглищата вече са неоснователни.”
Според оценката на Ember, ЕС е преживял „тройна катастрофа“ в електрическата индустрия през 2022 г. Според вестника, „точно когато Европа побърза да скъса връзките си с основния си доставчик на изкопаеми газове, тя се изправи пред най-ниските нива на ядрена и водна енергия в най-малко две десетилетия, създавайки дефицит, равен на 7% от общото потребление на електроенергия в Европа през 2022 г.” Спадът беше причинен от катастрофална суша, която засегна голяма част от Европа, френски ядрени спирания и затварянето на немските ядрени централи.
Блясъкът на слънчевата енергия
През 2022 г. капацитетът на слънчевата енергия се е увеличил с 41 гигавата, или над 50%, спрямо предходната година. Държави от ЕС са поставили нови рекорди за соларен капацитет през 2022 г., като Германия, Испания, Полша, Холандия и Франция са добавили най-много.
За първи път слънчевата енергия генерира повече електроенергия от въглищата в Холандия и Гърция. До края на тази година се очаква Гърция също да изпълни целта си за слънчев капацитет за 2030 г.
По-ниска консумация на електроенергия в ЕС
Въздействието на енергийната криза в Европа беше допълнително намалено от големия спад в потреблението на електроенергия през 2022 г. Въпреки зимния сезон, търсенето спадна с 7,9% през последното тримесечие на годината. Този спад беше сравним със спада от 9,6%, настъпил в средата на 2020 г., когато Европа беше под изолация.
Според проучвания мекото време е било решаващ фактор, но натискът върху разходите несъмнено е изиграл роля, заедно с подобренията в енергийната ефективност и гражданите, действащи в унисон, за да ограничат потреблението на енергия по време на криза.
„Завръщането на въглищата“ никога няма да се случи
Според изследване, енергията от въглища в ЕС е намаляла последните месеци на 2022 г. Средният работен капацитет на 26-те въглищни централи, поставени в аварийна готовност за зимата, е само 18%. Въпреки че внесе допълнителни 22 милиона тона въглища през 2022 г., ЕС използва само една трета от тях.
Производството на газ се е увеличило само с 0,8% през 2021 г., доста подобно. През 2022 г. той представляваше 20% от общия микс от електроенергия в ЕС спрямо 19% предходната година.
Производството на изкопаеми горива се очаква да намалее през 2023 г.
Производството на газ ще намалява най-бързо, тъй като ще продължи да бъде по-скъпо от въглищата през следващите години. През 2023 г. се очаква потреблението на газ в енергийния сектор да спадне с най-бързи темпове. Това ще спомогне за стабилизирането на европейските газови пазари, докато континентът свикне с живота без руски газ.
Според Ember, Европа трябва напълно да декарбонизира електроенергийната си мрежа до средата на 2030-те години, ако иска да изпълни целта на Парижкото споразумение от 2015 г. за поддържане на глобалното затопляне до не повече от 1,5C над прединдустриалните нива. Неговото моделиране показва, че това е осъществимо, без да се компрометира сигурността на доставките.
Превръщането на тази цел в реалност, според доклада, “ще изисква инвестиции над съществуващите планове, както и бързи действия за премахване на пречките пред разпространението на устойчива енергийна инфраструктура. Подобно усилие би укрепило европейската икономика, би затвърдило позицията на ЕС като световен лидер в областта на климата и би съобщило на света, че тези трудности са преодолими.
