Според голям нов доклад на МАЕ, производството на чисти енергийни технологии поставя началото на нова индустриална ера в енергийния сектор, която създава огромни нови пазари и милиони работни места, като същевременно създава нови рискове. В резултат на това нациите по света разработват индустриални стратегии, за да осигурят своето място в новата глобална енергийна икономика.
Перспективи за енергийните технологии
Най-новото издание на една от водещите серии на IEA, 2023 г., служи като първият световен наръчник за нововъзникващите сектори на чисти технологии. Той предлага задълбочен анализ на технологиите за чиста енергия, произвеждани в момента в световен мащаб, включително слънчеви панели, вятърни турбини, батерии за електрически превозни средства, водородни електролизатори и термопомпи. Той също така очертава как веригите за доставка на тези технологии вероятно ще се променят с напредването на прехода към чиста енергия през следващите години.
Анализът показва, че ако нациите по целия свят изпълнят напълно своите обявени енергийни и климатични ангажименти, глобалният пазар за важни масово произвеждани технологии за чиста енергия ще струва около 650 милиарда щатски долара годишно до 2030 г. – повече от три пъти днешното ниво. Работните места в производството на устойчива енергия ще се удвоят от 6 милиона сега до почти 14 милиона до 2030 г. и с напредването на прехода се очаква допълнителен бърз индустриален растеж и растеж на заетостта през следващите десетилетия.
Значителна регионална концентрация на добив на ресурси, преработка и производство на технологии в настоящите вериги за доставки на технологии за чиста енергия поражда загриженост. Трите основни нации производители, като Китай, доминират във всички тях, представляват поне 70% от производствения капацитет за технологии, включително слънчеви панели, вятър, EV батерии, електролизатори и термопомпи. Междувременно по-голямата част от добива на основни минерали е съсредоточен в ограничен брой държави. Например само три нации – Австралия, Чили и Китай – произвеждат повече от 90% от световния литий, докато Демократична република Конго произвежда повече от 70% от световния кобалт.
Последствията от ограничените вериги за доставки вече стават очевидни в резултат на неотдавнашните увеличения на цените на технологиите за чиста енергия, които усложниха и увеличиха разходите за прехода на държавите към чиста енергия. Цените на EV батериите се увеличиха за първи път през 2022 г. в резултат на покачващите се цени на кобалта, лития и никела; те са се увеличили с около 10% в световен мащаб. След години на спад, цената на вятърните турбини извън Китай също се увеличава. Подобни тенденции могат да се видят при слънчевата фотоволтаична енергия.
„Преди близо две години МАЕ отбеляза бързо развиващата се нова глобална енергийна икономика. Днес тя е ключов компонент на икономическата стратегия и всяка нация трябва да определи как да се възползва от потенциала и да преодолее пречките. Според МАЕ Изпълнителният директор Фатих Бирол, „говорим за нови пазари на технологии за чиста енергия на стойност стотици милиарди долари, както и за милиони нови работни места.“ „Добрата новина е, че има значителен и разширяващ се световен проект за производство на технология за възобновяема енергия. Инвестициите, идващи в производството на технология за възобновяема енергия, ще осигурят две трети от необходимото по пътя към нетни нулеви емисии, ако приемем, че всичко, обявено към днешна дата, е произведено.
„В същото време светът би спечелил от по-разнообразни вериги за доставка на чисти технологии“, продължи д-р Бирол. Когато зависиш твърде много от една компания, една нация или един търговски маршрут, има опасност да платиш висока цена, ако има прекъсване, както видяхме при зависимостта на Европа от руския газ. Щастлив съм да видя, че много икономики сега се стремят да водят новата енергийна икономика и да стимулират увеличаване на производството на чисти технологии, докато се насочваме към нетната нула. От решаващо значение обаче е тази конкуренция да бъде честна и да има здравословно ниво на международно сътрудничество, защото никоя държава не може да бъде енергиен остров и ако държавите не си сътрудничат, енергийните преходи ще бъдат по-скъпи и тромави.
Документът посочва, че големите икономики предприемат стъпки, за да включат своите индустриални политики, политики за енергийна сигурност и климата в по-големи икономически цели. Пакетът Fit for 55 на Европейския съюз и планът REPowerEU, програмата за зелена трансформация на Япония и схемата за стимулиране, свързана с производството на Индия, която насърчава производството на слънчева фотоволтаична енергия и батерии, са други примери за това. Китай също работи активно, за да постигне и дори да надмине целите на последния си петгодишен план.
Политиките, които биха могли да им осигурят конкурентно предимство, се наблюдават внимателно от инвеститори и разработчици на проекти за устойчива енергия. Гамата от проекти може да се увеличи бързо в среда, която е благоприятна за инвестиции поради обикновено кратките срокове за изпълнение на производствените съоръжения, които варират от една до три години. Само 25% от проектите за производство на слънчеви фотоволтаици, които са обявени в световен мащаб, се изграждат в момента или скоро ще започнат. За батериите за електромобили процентът е около 35%, докато за електролизаторите той е около 10%. Където се изпълняват останалите проекти може да бъде значително повлияно от пазарните тенденции и правителствените политики.
ETP-2023 подчертава решаващото значение на глобалната търговия във веригите за доставка на технологии за чиста енергия на фона на регионалните стремежи за увеличаване на производството. Той показва, че около 60% от слънчевите фотоволтаични модули, произведени в световен мащаб, се търгуват на международно ниво. Въпреки тяхната маса, търговията е от решаващо значение за EV батерии и части за вятърни турбини, като Китай в момента е най-големият нетен износител.
Изследването също така подчертава уникалните трудности, свързани с основните минерали, необходими за много технологии за чиста енергия, посочвайки дългите срокове за създаване на нови мини и изискването за строги екологични, социални и управленски критерии. Международното сътрудничество и стратегическите съюзи ще бъдат от съществено значение за гарантиране на сигурността на доставките поради неравномерното географско разпределение на жизненоважни минерални ресурси.
Източник: iea.org
