Когато наближавате Сапарева баня и Паничище, на изхода на главния път Дупница-Самоков завийте надясно и се насочете на север. В близост до село Крайници ще видите най-новия и голям соларен парк в България. Соларният проект, който носи името на планината, е разположен на повече от 1300 акра земя и има инсталирана мощност от 123 мегавата. За сравнение, общият капацитет на всички соларни паркове в страната е приблизително 1750 мегавата.

Инвеститор в проекта е фирма “Белозем Солар Парк 3”, чиито крайни собственици са Асен Христов (основен собственик на “Еврохолд” и съответно “Електрохолд”), Кирил Бошов (председател на борда на директорите на “Еврохолд” ), Велислав Христов (член на УС на “Еврохолд”), Сами Чакъров (син на бившия екоминистър от ДПС Джевдет Чакъров) и Мартин Нанков. Въпреки че реалната стойност на инвестицията не е публично оповестена, пазарните оценки я определят на около 200 млн. лв. В този случай за извършване на инвестицията са използвани както банкови средства, така и пари в брой на собственика.

Германският бизнес Sunotec, който има 6,6 гигавата инсталирани мощности в световен мащаб, е проектантът и строителят.

На запитване на “Капитал” от Електрохолд казаха, че “съвсем скоро се очаква фотоволтаичният парк да получи Акт 16, който е окончателният документ за въвеждане на централата в експлоатация”. Най-вероятно това ще се случи през юни.

Соларната ферма ще произвежда определено количество електроенергия, което вече е договорено. Наскоро беше подписан едва третият дългосрочен договор за България за покупко-продажба на зелена електроенергия с фиксирана цена (PPA). То беше между телекома “Йетл България” (Yettel) и компанията, която управлява мрежата му – “Четин България” от една страна, и търговеца на електроенергия “Електрохолд” от друга. Електрохолд всъщност ще продава енергията на ФЕЦ Верила.

Споразумението показва, че големите предприятия стават все по-заинтересовани от закупуване на енергия директно от големи слънчеви инсталации, което дава по-голям шанс на инвеститорите да намалят риска от колебания в цените на електроенергията на фондовия пазар.

Как започва всичко

Концепцията за съоръжение в покрайнините на Верила се разработва повече от десет години. Предложението за смяна на предназначението на земите край село Крайници още през 2009 г. е на подкрепеният от ДПС тогава кмет на Дупница Атанас Янев, осъден за длъжностно престъпление през 2016 г. Поискано беше и местната екоинспекция да установи дали новите ПУП и план за застрояване изискват екологична оценка. Тогава отговорът на РИОСВ-Перник е неблагоприятен, което наистина улеснява плановете за инвестиции.

Според Имотния регистър община Дупница (продавач всъщност е кметът Янев) продава 1300 дка общински имоти на фирмата “Дупница Солар-М” за малко над 500 хил. лв. през 2010 г. Това дружество е контролирано от бившия депутат от РЗС Иван Стаматов. Предстои изграждането на слънчева централа с мощност 90 mW, стана ясно в медиите.Строителството обаче така и не беше завършено, а проектът беше изцяло спрян от по-късните законодателни промени и отпадането на намалените цени за ВЕИ.

В резултат на това “Дупница Солар – Пропко” закупи 1300 дка земя през 2021 г. за 1 млн. лв. Тогава “Дупница Солар-М” контролираше последната фирма, въпреки че Сами Чакъров беше в борда на директорите й. Собствеността ще премине към “Дупница Солар” АД през 2022 г. Това дружество е директният инвеститор в парка и титуляр на лиценза за производство на енергия. В момента контролира и “Белозем соларен парк 3”.

“Ес Солар” и “Сизиджи” притежават по 50% от “Дупница Солар” (където член на борда на директорите е бившият депутат от РЗС Иван Стаматов). Едноличен собственик на капитала на първото е акционерното дружество “Соларс енерджи”, а Асен Христов и Кирил Бошов са акционери в “Старком холдинг”, който притежава 30% от дружеството. Сред останалите акционери са “Аркон-инвест” на Васил Стефанов и публично търгуваната фирма “Синтетика”, която също е далечно свързана с Христов и Бошов. Собствеността преминава през “Сизиги” на Иван Стаматов, Сами Чакъров и Мартин Нанков.

Бърз напредък

Всички административни процеси по проекта, включително и последните, са приключили през последните две години. През ноември 2022 г. бяха издадени лицензите на КЕВР. Освен това се предлага финансиране. Внесеният капитал на “Белозем Солар Парк 3” е 71 млн. лв., а останалите средства са набавени чрез финансиране от 88 млн. евро от Банка ДСК под формата на кредит. Пазарната цена на инвестицията в 123-мегаватовия парк е около 200 млн. лв. Инвеститорът твърди, че „банката е предложила най-атрактивната и комплексна оферта и успешно е структурирала мостово финансиране и след това дългосрочно проектно финансиране в несиндикирана сделка с друга финансова институция“.

Съоръжението се изгражда на два едновременни етапа и в крайна сметка ще разполага с невероятните 222 хиляди панела в експлоатация. Конкретният модел модул е ​​дело на известната китайска компания Jinko Solar. След 30 години се очаква панелите да могат да функционират на 87% от своя потенциал. Интересното е, че панелите ще могат да функционират дори когато вали сняг, тъй като имат затоплящо стъкло, тъй като соларната фабрика наистина се намира в планината.

Според лиценза на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за централата огромният парк ще се свързва със съседната подстанция с помощта на общо 20 трансформатора и 4 големи кабелни линии. От документите става ясно още, че присъединителната мощност или 100 mW ще се дава на мрежата. В резултат на това, дори когато работи на максимален капацитет, централата не винаги ще може да произведе всички 123 mW мощност.

Важно е да се отбележи, че докато този соларен проект се намира в западния регион на България, по-голямата част от слънчевите инсталации в страната са разположени в югоизточния регион. Инвеститорите твърдят, че един от факторите при избора на локация е цената за обвързване на парка с националната електроенергийна система.

Големият интерес

Грубите прогнози показват, че съоръжението ще произвежда приблизително 170 000 MWh годишно. С пускането му в експлоатация се очаква българското производство на слънчева енергия да нараства със 7% годишно спрямо последните статистики.

Това би довело до над 30 млн. лв. годишен приход при сегашната цена на енергията от около 200 лв./мВтч. Въпреки това, тъй като разходите за електроенергия през деня са значително по-ниски и инвеститорите често работят с договори за покупка, такава сметка е твърде условна.

Компанията прогнозира, че продажните цени ще се задържат около 200 лв. за MWh през следващите години, което е съпоставимо с днешното ценообразуване, в одобрения от КЕВР бизнес план. Не е ясно обаче дали цените няма да бъдат по-ниски от очакваното в бъдеще предвид наличността на по-голямата част от ВЕИ мощностите и спада в разходите за природен газ. Забележително е, че тези 200 лв. бяха прогнозирани от енергийна дилърска компания, с която централата щеше да сключи PPA договор. Въпреки че не е ясно дали това е на Yettel или на CETIN (което представлява приблизително 10% от годишната енергия), то в общи линии илюстрира котировките, на които сега разчитат дългосрочните договори в индустрията.

Има допълнителни алтернативи за батерии. Инвеститорът твърди, че темата е основен приоритет за развойния им екип. Те продължават в отговорите си: „В същото време България изостава в актуализирането на законодателната рамка по този въпрос и се надяваме, че скоро ще има работещ парламент, който ще осигури основната правна рамка за улесняване на напредъка на подобни инициативи.

“Като един от топ доставчиците на пазара, целта на компанията е да предоставя на своите индустриални и търговски клиенти екологични и устойчиви решения. От офиса на инвеститора за “Капитал” уточняват, че “Електрохолд Трейд” притежава значителна експертиза в енергийния мениджмънт и необходимата инфраструктура за засилване на позицията си в сектора на ВЕИ.

Така или иначе тази рентабилност ще е достатъчна, за да може фабриката да излезе на печалба и да върне заемите си. Бъдещото развитие на пазара и рентабилността на настоящите PPA договори са ключовите въпроси.

Източник: Капитал