Може би сте чували, че ако фотоволтаиците покрият само 1,2% от Сахара, те биха могли да генерират достатъчно електричество, за да осигурят всички световни нужди в момента. Въпреки че изглежда невероятно, това е истина. Така че защо все още не е реализиран проект като този?
Има няколко причини. Първо, колкото и малко да изглеждат 1,2%, става въпрос за площ от 110 000 кв. км., или цяла България. Второ, много малко хора биха се съгласили да инвестират необходимите милиарди в политически нестабилните, недостатъчно развити нации в Северна Африка. Генерираната в пустинята енергия обаче трябва да измине хиляди километри, за да достигне до своите далечни клиенти.
Подобни усилия изглеждат по-скоро като научна фантастика, защото е толкова трудно да се предава ток на големи разстояния. Но с помощта на ново поколение трансморски кабели това скоро може да станат реалност.
Например, има значителна дискусия за мегапроект на стойност 20 милиарда евро за зелена електроцентрала в Мароко, която ще бъде пряко свързана с подводната мрежа на Великобритания. Гърция също повдигна въпроса, като представи директно предложение за разширяване на своята електрическа мрежа в Африка, за да се използва огромният слънчев потенциал на континента. Следователно в бъдеще България може да започне да внася евтина слънчева енергия от държави като Либия и Египет.
Преди няколко месеца беше сключено и стратегическо споразумение между правителствата на Румъния, Унгария, Азербайджан и Грузия за изграждането на електрически кабел, който да пресича Черно море и да свързва електроенергийните системи на нациите от Южен Кавказ с тези на нашата северна съседка и целия ЕС. Целта е да се положат 1800 км кабел под Черно море за транспортиране на зелена електроенергия от азербайджанските парни и газови централи или огромните водноелектрически и вятърни електроцентрали на Грузия до Източна и Централна Европа.
Всичко това показва, че сега е както технически осъществимо, така и икономически жизнеспособно да се предава ток на големи разстояния.
Как функционират кабелите?
Мароканско-британският проект, който има за цел да свърже големи слънчеви и вятърни паркове с английската мрежа близо до Девън, изглежда е в най-напреднал етап в момента. Близо 4000 км кабели ще бъдат инсталирани специално за тази цел, за да пренасят електроенергия до британските потребители.
Обемът на ВЕИ мощностите, които ще бъдат изградени, е 10,5 гигавата, което е шест пъти повече от слънчевите централи, които работят в момента в България. Освен това са планирани 20 гигаватчаса батерии, които могат да произвеждат до 5 гигавата на час. Местни милиардери и бизнесмени като Дейв Луис и Иън Дейвис работят върху концепцията на английския стартъп Xlinks.
Освен това фирмата ще получи финансиране от Националната енергийна компания на Обединените арабски емирства (TAQA), както и от британската енергийна компания Octopus Energy.
Подобни начинания, макар и в по-малък мащаб, вече са извършени. Методът използва два 800 kV кабела (HVDC), всеки от които е в състояние да транспортира 1800 MW мощност на час. Използвайки два от тези така наречени кабели за постоянен ток с високо напрежение, технологията намалява масата на кабелите. Въпросът е, че дори полагането на кабела отнема една година, а подобни проекти имат високи капиталови разходи. Според д-р инж. Борислав Манчев, създателят на компанията Lintec, проектът може да бъде завършен за 3-5 години.
Едно от първите запитвания е дали има значителна загуба на електричество по пътя. Така например вътрешната българска мрежа губи около 10% от произведената електроенергия. Въпреки това, в сравнение с конвенционалните мрежи, които използват променлив ток, HVDC кабелите имат значително по-малко загуби дори на толкова големи разстояния. За да се преобразува мощността за тази употреба обаче, трябва да се изградят масивни подстанции в двете крайни точки.
Комбинирането на слънчеви панели с вятърни турбини, които често работят по различно време на деня, както и батерии позволява непрекъснато производство на зелена енергия. Соларната ферма ще бъде разположена на 200 кв. км земя в Мароко, където климатът позволява да се произвежда значително повече електроенергия, отколкото където и да е другаде в Европа. Слънчевите електроцентрали работят около 1800 часа годишно в региона на Магреб, в сравнение с максимум от около 1000 часа в Обединеното кралство. Броят часове, които хората работят, е около средния за България. Поради слънчевата радиация соларният парк всъщност ще произвежда три пъти повече електроенергия в Мароко, отколкото във Великобритания, и пет пъти повече енергия през зимата, когато северната страната изпитва най-голям недостиг и обикновено внася енергия от Франция.
Според различни оценки проектът ще може да доставя 9-10 тераватчаса енергия годишно, или около 8% от използването на английски, след като бъде завършен. Една трета от българското потребление е представено от това.
Преносни мрежи към Грузия и Египет
Гърция започва също толкова мащабна инициатива за свързване с електрическата инфраструктура на Египет. Подводните линии ще минават от северен Египет до Атина и ще транспортират 3000 мегавата електричество, което е достатъчно за захранване на до 450 000 домове. Всъщност това ще даде възможност и на България да внася електроенергия през Гърция от Африка. Гърците обикновено внасят повече, отколкото изнасят от България, но през последните години нашата нация все повече внася по-достъпна зелена енергия от Гърция през деня през топлите месеци. Сценарият би се променил драстично с реализацията на подобна схема за свързване с Египет.
Copelouzos Group, чието ръководство се срещна с египетски политици миналата седмица, за да ускори процедурата, ще изпълни проекта.
Дори повече от Мароко, нации като Либия и Египет получават около 2000 часа слънчево греене годишно. Ако го сравните с мароканския проект, който трябва да произвежда около 60 хиляди GWh годишно и от които половината може да се транспортира поради капацитета на кабелите, това е достатъчно за всички страни, за да бъдат икономически ефективни. Подобни проекти в Северна Африка могат да произвеждат огромни количества електроенергия и да ги нетират, дори ако има няколко процента загуби по маршрута.
Възможността за България
500 киловолтов кабел, който ще напусне електрическата система на Грузия, ще пресече Черно море и ще се свърже с мрежата в Румъния, след което ще се свърже с мрежата в Унгария, беше публично декларирано, че е започнало строителство в края на предходната година. Линията от 1800 км заобикаля България, но също така демонстрира желанието на ЕС да получава електроенергия директно от, изглежда, отдалечени места. Освен това кабелът ще даде достъп до съседни държави, включително Молдова, Украйна и България, поради взаимосвързаността на мрежите. Проектът е планиран да започне работа през 2029 г. след 18 месеца изследвания и години на развитие.
Грузия има значителен хидроенергиен потенциал, а водноелектрическите централи (ВЕЦ) генерират 80% от електроенергията в държавата. В страната има повече от 70 водноелектрически съоръжения, които имат водноелектрически капацитет от 2,7 гигавата, според местни източници. Новият кабелен проект обаче има различен фокус: неизползваният офшорен вятърен потенциал на Грузия в Черно море.
Финансирането на Черноморския кабел, който се очакваше да бъде най-дългият по рода си, някога се оценяваше на над 2 милиарда евро. Първоначалните слухове предполагаха, че финансирането ще дойде предимно от ЕС, който до голяма степен се издържа сам.
Проектите в Гърция и Грузия са още в начален етап. Говореше се, че Грузия плаща за предпроектното проучване със средства от Световната банка, а италианската консултантска фирма CESI го прави. Що се отнася до гръцките намерения, два проекта от Египет към Гърция вече са подали заявления, за да бъдат включени в първия списък на съюза с проекти от взаимен интерес, който се очаква да бъде приет до ноември 2023 г.
Според източници от ЕК „Проекти от общ интерес (PCI) или проекти, свързващи държави-членки с трети страни (PMI), които значително напредват целите на Съюза в областта на енергетиката и климата, са разположени поне частично на територията на ЕС и имат ползи, които надвишават разходите на равнището на Съюза, може да кандидатства за финансиране (за проучвания/строителни работи) към програмата TEN-E на Механизма за свързване на Европа (CEF).“ За да могат инвеститорите, които се интересуват от такива мащабни проекти, да кандидатстват за финансиране от TEN-E, инициативата свързва енергийната инфраструктура на държавите-членки, за да подпомогне интегрирането на вътрешния енергиен пазар, устойчивостта и сигурността на доставките.
Къде се намира България?
България изглежда е изключена от тези експанзивни амбиции. При обявяването на кабела под Черно море “Капитал” официално разпита ЕК за финансирането и отсъствието на България от проекта. Говорителят на енергетиката отказа да отговори конкретно и вместо това посочи инициаторите на проекта.
Според източници на “Капитал” в Брюксел обаче, чрез очаквания да бъде завършен тази година нов междусистемен електропровод 400 kV между “Марица – Изток (България)” и “Неа Санта (ЕЛ)”, страната все пак ще бъде част от друг приоритетен електроенергиен коридор – „Междусистемни електрически връзки Север-Юг в Централна Източна и Югоизточна Европа (NSI East Electricity)“. Механизмът за свързване на Европа (CEF) вече предостави на този нов интерконектор 28,6 милиона евро за неговия енергиен компонент.
Във всеки случай разпределението на властта в Европа се променя не само по-бързо от очакваното, но и по много различни начини. Отделните нации и правителства не могат да избегнат участието си в тези процеси.
Източник: Капитал
