Рекорден брой соларни инсталации бяха пуснати в действие на Стария континент въпреки предизвикателната година, която току-що преживя Европа заради конфликта в Украйна и високата инфлация. Увеличеният слънчев капацитет е компонент от стратегията на Европейския съюз (ЕС) за увеличаване на дела на възобновяемата енергия в общия енергиен микс на континента, с цел слънчевата енергия да стане най-големият енергиен източник в Европа до 2030 г.
Но това е предизвикателна задача, която в момента може да бъде изпълнена само като се разчита повече на китайските производители на панели, които доставят три четвърти от вноса на технологии в Европа. Комисарят по енергетиката Кадри Симсън, който прекара последната година в координиране на опитите на блока да се откаже от още една продължителна зависимост от руския газ, заяви, че преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници „не трябва да означава замяна на една зависимост с друга“.
Това е и обосновката зад нарастващото търсене на увеличен местен производствен капацитет сред политиците. Като реакция Европейската комисия изготви Закона за нулева нетна индустрия (NZIA), който има за цел да насърчи вътрешното производство на „стратегически“ технологии като слънчева и друга инфраструктура за възобновяема енергия. Според законодателството, което беше представено през март, ЕС трябва да разполага с достатъчен капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници, за да задоволи най-малко 40% от енергийните си нужди.
Съобщава се, че е необходимо повече финансиране, според европейските производители на соларна енергия, за да се развие секторът. Те също така смятат, че мерките в предложеното законодателство за насърчаване на местното производство в договорите за обществени поръчки и субсидиите за потребителите биха могли да повишат разходите до степен, в която да окажат въздействие върху усвояването. Според Карин Бутонат, главен изпълнителен директор за Европа и Азиатско-тихоокеанския регион в Lightsource bp, един от най-големите разработчици на слънчева енергия в района, „Ако е проектирано лошо, NZIA рискува да върне сектора 20 години назад“.
Предимството на Китай
Доскоро Европа беше най-големият доставчик на слънчеви панели в света, представлявайки 30% от цялото производство на слънчеви панели през 2007 г. Въпреки това, значителен тласък на индустриалната политика доведе до повишаване на китайското производство и спад на цените точно когато Европа усети ефекта от финансовата криза от 2008 г.Китайският внос на соларни панели беше обект на антидъмпингово разследване от ЕК през 2012 г., което доведе до налагането на мита от почти 50%.
Най-големият търговски спор на ЕС с Китай досега беше предизвикан от този ход. Китай предупреди за ответни данъци върху луксозни стоки като вино и автомобили. Европейската комисия се отказа от първоначалните си предложения и се споразумя с Пекин за минимална цена за слънчеви панели, което разгневи европейските производители на слънчева енергия. Ценовият праг беше намален преди пет години.
Търговският конфликт между 2012 и 2013 г. извади наяве някои от продължаващите конфликти между Китай и Европа. Страните от ЕС не се съгласиха с плана на комисията, тъй като не искаха да застрашат собствените си търговски отношения с Китай, като същевременно получиха достъп до достъпни слънчеви панели, които облекчиха натиска върху техните собствени субсидии за зелена енергия. Според Дрис Аке, политически директор в SolarPower Europe, политиците са критикували индустриалната стратегия на китайското правителство, но не са дали достатъчно приоритет на европейското производство, за да се конкурират с китайците.
В резултат на това Китай изпревари други страни като безспорен лидер в технологиите за слънчева енергия. Според данни на Международната агенция по енергетика нацията е инвестирала повече от 50 милиарда долара от 2011 г. насам в нов капацитет за производство на слънчеви панели, десет пъти повече от Европа. (IEA).
Ниските разходи, станали възможни благодарение на това разширяване на капацитета, позволиха рекордни слънчеви инсталации в Европа. Въпреки вноса на рекордните 26 GW слънчеви модули през 2021 г., разходите бяха само една трета от това, което бяха през 2010 г., когато бяха внесени само 15 GW.
Източник: Капитал
