След епидемията от COVID19 икономиките и индустриите се възстановиха бързо, което повиши нуждата от енергия и още тогава доведе до ръст на цените в редица сектори. Освен това дългосрочното преминаване към нисковъглеродни енергийни системи се ускорява и набира скорост. Зависимостта от руските енергийни ресурси и отложеният енергиен преход са две от най-големите предизвикателства пред България. През 2022 г. основните приоритети на местните власти включваха регулиране на разходите за електроенергия, предоставяне на енергийна помощ на бизнеса и намиране на нови, надеждни доставчици на газ. Следователно в бъдеще основният акцент ще бъде върху европейските цели за достъпна, надеждна и устойчива енергия.

Новите регулации за зелена енергия в Европа

Въпреки огромния потенциал за преход към чиста енергия, нацията ни продължава да бъде сред най-големите емисии на въглерод в ЕС, според ръководителя на отдела в ЕК. България получи 1,37 милиарда евро (първия транш) от своя план за възстановяване в края на миналата година, но Гарсия-Мескита каза, че поне още толкова са изложени на риск тази година поради забавяне на реформите и необходимото законодателство. За да се избегне загубата му, през следващите няколко месеца трябва да бъдат договорени допълнителни 480 милиона евро по REPowerEU.

Йоланда Гарка-Мескита: „бих искала да подчертая безпрецедентния законодателен процес на ЕС през последните две години за гарантиране на енергийната сигурност на континента, за достатъчни налични газови резерви (в момента 63% налични в хранилища в сравнение с 35% миналата година ), за разпределение на свръхпечалбите от производителите на енергия, механизма за регулиране на пазара и др., които вече допринасят не само за укрепване на зеления преход, но и за по-голяма енергийна ефективност.”

REPowerEU е още един шанс, който не трябва да се пропуска.

Целта на новата инвестиция по REPowerEU според евродепутата Радан Кънев е съвсем ясна: тя е да се намали краткосрочната зависимост от руски енергийни източници и изкопаеми горива. „2023 г. ще бъде решаваща за енергийните доставки. Прекалено амбициозната цел е от 2023 г. да се ускори разрешаването на ВЕИ, дори като се определят конкретни зони за това“, смята Кънев.

Критична инфраструктура за диверсификация на пазарите на енергиен газ, инициативи за енергийна ефективност на бизнеса и индустрията, проекти за декарбонизация на промишлени процеси, методи за инсталиране на ВЕИ в преносната мрежа и др. са част от действията, които REPowerEU може да подкрепи.

Той обръща внимание на един важен момент: само някои от средствата по REPowerEU са „нови“ ресурси; остатъкът се състои от пари, които са били преразпределени от предишни времена на кохезионно финансиране, неизползвани заеми по плана за възстановяване и др.

Радан Кънев твърди, че последното може да се използва за увеличаване на способността на нацията да оперира с други петролни продукти (различни от руските), за преустройство на ТЕЦ и т.н. Евродепутатът предвижда, че алтернативи за REPowerEU вече се разработват от временната администрация и скоро ще бъде подложено на обществено обсъждане.

източник: Капитал